"Темпото на реформи е много бавно, твърде бавно," каза Кранйец за Handelsblatt в интервю, публикувано в понеделник.

 

Страната от 2 милиона души, която се присъедини към еврозоната през 2007 г., беше силно засегната от глобалната криза, като експортно ориентирана икономика и се сви значително от намаляващото търсене, липсата на свежи заеми и напрегнатите публични финанси.

 

Необслужваните кредити достигнаха 6,7 млрд. евро в края на септември, което се равнява на 19 процента от БВП.

 

Кранйец обвини държавните институции за сътресението.

 

"Ние нямаме никакви доказателства, че е имало някакво влияние върху кредитната активност. Но предположението, че това се случва със сигурност не е грешно", добави той.

 

Кранйец обвинява политическата система на страната и неспособността на политиците да се обединят и да се откажат от закона, който позволява на синдикатите да обявяват референдуми по мерките за реформа.

 

Словения планира да въведе закон за създаване на "лоша банка”, с който да позволи на своите кредитори да прехвърлят необслужваните заеми към държавна компания. Но това беше възпрепятствано от синдикатите, които настояваха за референдум.

 

Министърът на финансите на Словения Янез Шустерич каза в интервю за Ройтерс миналата седмица, че той смята, че Словения може да спаси закъсалите банки и да избегне спасителен план дори и без този закон. Но той призна, че страната ще трябва да потърси помощ следващата година, ако това се провали.