Ето един кратък откъс от доклад публикуван от Евростат, статистическата служба на Европейския съюз. 

 

Гражданите на ЕС, живеещи в друга държава-членка са 2,7% от населението на ЕС през 2012 г. 34,3 милиона чуждестранни граждани са живели в ЕС27 държавите-членки, което представлява 6,8% от населението на 27-те държави членки. Тази чуждестранна популация включва 13,6 милиона граждани на ЕС, живеещи в друга държава-членка, 2,7% от EU27 населението и 20 700 000, които  не са граждани на ЕС, което представлява 4,1% на 27-те. 

 

През 2012 г. най-голям брой чужди граждани са регистрирани в Германия (7.4 млн. души или 9% от общото населението), Испания (5,6 милиона или 12%), Италия и Обединеното кралство (и двете по 4,8 милиона или 8%) и Франция (3,9 милиона или 6%). Като цяло, повече от три четвърти от чуждестранните граждани в ЕС-27 са живели в тези пет държави-членки. Сред страните членки на ЕС, най-висок дял на чуждестранни граждани в населението се наблюдава в Люксембург (44% от общото население), следвана от Кипър (20%), Латвия и Естония (И двете 16%). Процентът на чуждестранните граждани е по-малко от 1% в Полша, Румъния, Хърватия, България и Литва. Люксембург също отчита най-висок дял на чуждестранни граждани от ЕС (38% от общото население), следвани от Кипър (13%), Ирландия (9%) и Белгия (7%). Отделно от Латвия (16%) и Естония (15%), най-висок дял на граждани извън ЕС е регистриран в Гърция, Испания, Кипър и Австрия (всички 7%). 

 

123 студентки на 100 студунти в ЕС-27 през 2011 г. 

 

Имаше почти една четвърт повече студентки от студенти от мъжки пол във висшето образование в ЕС-27 през 2011 година. Такъв беше случаят във всички държави-членки, с изключение на Гърция и Кипър, където цифрите са почти равни. Сред държавите-членки, най-високите съотношения жени / мъже във висшето образование са открити в Латвия (157 жени на 100 мъже), Словения (154), Полша (149), Естония и Словакия (и двете по 148) и Швеция (145).

 

Колкото по-висока е степента на образование, толкова по-малко застрашени са хората от бедност 

 

Нивото на образование има значително въздействие върху риска от бедност: в ЕС-27 през 2011 г., почти една четвърт от населението на възраст над 18 години с ниско образование беше изложено на риск от бедност. В сравнение с 14% от тези със средно образование и 7% с висше образование. Във всички държави-членки, най-малък риск от бедност е регистрирано за лица с висока степен на образование. През 2011 г. делът на лицата с ниско ниво на образование, които са изложени на риск от бедност, варира от 12% в Холандия до 44% в България, а за тези със средно образование той варира между 8% в Малта и Чехия и 21% в Литва, а за тези с високо образование между 2% в Румъния и Португалия и 10% в Испания. Най-големите разлики в изложените на риск от изпадане в бедност на лицата с ниски и високи нива на образование е регистрирано в България (44% за тези с ниско образование и 4% за тези с висше образование), Хърватия (38% и 5%), Румъния (35% и 2%) и Кипър (29% и 4%), а най-малък в Холандия (12%, 6%) и Дания (17% и 9%).