Данните за безработицата от Евростат направиха изненадващо голяма сензация в европейската преса. Казваме изненадващо, тъй като за всеки следящ кризата, това е дългогодишна и дълбоко притеснителна тенденция в еврозоната, но не и нещо ново и неочаквано.

 

Безработицата в еврозоната достигна рекордното ниво от 11,8% през ноември (от 11,7% през октомври), а младежката безработица достига зашеметяващите нива от 24.4%, т.е. почти една четвърт от младите хора в еврозоната са без работа.

 

Гледайки по-надълбоко в данните, има няколко важни точки, които да се вземат предвид:

 

Сегашната тенденция противоречи на многото прогнози от страна на Комисията и МВФ. Обсъждали сме това и преди по отношение на Гърция, но същото се отнася и за Испания, Португалия и много други. Въпреки че темпът на увеличаване на безработицата се забавя, той не е спрял и в следствие на икономиите продължава да се разпростира в еврозоната, както изглежда е малко вероятно да спре набралата инерция през тази година. Въпреки това, много от прогнозите показват, че безработицата се стабилизира на или в близост до сегашните нива - тези данни подчертават единствено, че са нереалистично оптимистични.

 

Все още има огромно разминаване между по-силните и по-слабите страни. Австрия публикува данни за безработица от 4,5% в сравнение с Испания 26,6%, и да се говори за край на кризата в еврозоната изглежда по-скоро налудничаво. Основните различия остават между страните, без ясен механизъм за коригиране или чието управление на тези цифри все още се обсъжда на най-високо ниво.

 

Увеличението на дългосрочната безработица става все по-притеснително. През второто тримесечие на 2012 г. е 5.2% в еврозоната, но достига съответно 13% и 10% в Гърция и Испания. Това има способността значително да навреди на потенциалната производителност на тези икономики и да се превърне в значително съпротивление (на вече ниския) икономически растеж. Което само подчертава необходимостта от силни структурни реформи, особено в програмите за обучение и преквалификация.

 

Също си струва да се има предвид, че това се случва в момент, когато растежа е в застой и публичните разходи падат рязко, което означава, че падането на стандарта на живот за много хора може да бъде значително – както сме казвали и преди, преди тази комбинация да има потенциала да се превърне в токсичен микс във вече създалата се криза на политическите разногласия.