Кален от мъченията в затворите на бившия Шах, Джафари е сред студентите, които щурмуваха посолството на САЩ в Техеран на 4 ноември, 1979. По-късно той се бори в ирано-иракската война, а през 2007 Джафари, който има диплома по архитектура, пое командването на Революционната гвардия, известна също като Pasdaran. Група, основана от революционния лидер аятолах Рухола Хаменей да защити ислямския режим, се превърна в държава в държавата.

 

Днес Pasdaran контролира няколко фирми и са по-скоро ефективна военна сила, отколкото редовна армия. От 21-те министри в иранския кабинет, 13 са завършили обучение в Pasdaran. В тази група на хардлайнери, Джафари, който е на 55 години, е особено непреклонен. През 2009 г., например, той заяви, че Иран ще обстрелва с ядрени ракети изследователския център в Димона, Израел, ако израелците атакуват иранските ядрени обекти - знаейки много добре, че такава атака би довело до няколко хиляди смъртни случаи и от двете страни.

Сега за Джафари и неговите поддръжници се предполага, че подготвят нови потенциални ужаси. Западните разузнавателни агенции са получили план с надпис "Строго секретно" и с кодово име "Мътната вода". Заедно с Али Фадауи, адмирал в Pasdaran, се смята, че са предложили безсмислен акт на саботаж: умишлено да предизвикат екологична катастрофа в Ормузкия проток.

 

Израз на растящо безпокойство

 

Целта на плана изглежда е замърсяването на протока, така че временно да се затвори важния маршрут за международните петролни танкери, като по този начин се "накажат" арабските страни, които са враждебно настроени към Иран и да се принуди Запада да се присъедини към Иран в операция по мащабното му почистване – план, който може да наложи временно спиране на санкции срещу Техеран.

 

Западните разузнавателни експерти спекулират, че планираната операция на Джафари е израз на растящо безпокойство. Противно на твърденията, направени от иранския външен министър Али Акбар Салехи в интервю за "Шпигел" миналата седмица, че ембаргото, наложено върху Техеран причинява много повече от "дискомфорт". Иран получава повече от 50 на сто от приходите си от правителствения износ на петрол, който намаля от около 2,4 млн. барела на ден през юли 2011 г. до около 1 млн. барела през юли 2012. Но Иран само намали производството с по-малко от една четвърт, заради техническата сложност и разходите, свързани с временното ограничаване на кладенците.

 

Иран трудно може да продава своя петрол заради ембаргото. Дори страните, които не се чувстват длъжни да спазват санкциите странят от сделки, защото никой не иска да застрахова петролните доставки. Резервоарите за съхранение на иранска земя са пълни от известно време и няма съседни страни, на които лидерите от Техеран биха поверили черното съкровище. От седмици танкерите превозват 40 млн. барела петрол през залива денонощно.

 

Повечето от гигантските 15 VLCC супертанкери и пет по-малки кораби Suezmax, плаващи под ирански флаг, са изключили автоматичната си система за идентификация. Това ги прави по-трудни за откриване от чуждестранни шпиони, но също така увеличава риска от злополуки. Страни, граничещи с Персийския залив очевидно са се оплакали в Техеран за рисковите практики на няколко пъти.

 

Окончателните решения

 

Плана на Джафари, за който се твърди, че описва подробно как може да бъде създадена огромна екологична катастрофа, ако, например, иранците насочат един от тези супертанкери срещу скала. По време на войната в Персийския залив през 1991 г., тогавашния иракски диктатор Саддам Хюсеин изхвърли милиони барели петрол в Персийския залив. Риболовната промишленост в страните от Персийския залив бе затворена в продължение на месеци, а екологичните щети се усещаха години наред. През 1994 и 1998 г., аварийни разливи на нефт заплашиха инсталации за обезсоляване в Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, като по този начин застрашиха прясната вода за двете страни.

 

Според ръководството Pasdaran, ако има бедствие с танкер днес, Международния фонд за компенсация на щети, причинени от замърсяване с нефт ще трябва да се намеси финансово. Но усилията за обеззаразяване ще бъдат възможни с техническата помощ на иранските власти, което ще изисква вдигане на ембаргото, поне временно. Иранските петролни компании, някои притежавани от членовете на Pasdaran, може дори да се възползват от програмата за почистване. Плана на Джафари предвижда също и иранския народ да се сплоти около правителството в такава ситуация, тласкайки лошата икономическата политика на Техеран на заден план.

 

За плана за саботаж "Мътна вода" се смята, че е в ръцете на религиозния лидер аятолах Али Хаменей. Той прави окончателни решения.