След като във вторник Русия настоя, че ще достави зенитни ракети в Сирия, въпреки международните протести, Израел не закъсня да "отговори".  Според израелския министър на отбраната, Моше Ялон, ако има доставки на руските ракети S - 300 за Сирия, то те ще бъдат бомбардирани. Причината, която е била изтъкната е, че това ще приближи опасността до границата с ливанската шиитска групировка Хизбула. Думите са били: "Доставките не са били направени и аз се надявам, че няма. Ако те пристигнат в Сирия, не дай Боже, ще знам какво да правя."

Заместник-министърът на външните работи на Русия, Сергей Рябков, обаче твърди, че доставката на системата S - 300 е била предварително съгласувана с Дамаск и ще бъде стабилизиращ фактор, който ще предотврати ескалирането на конфликта. Това явно е като отговор на настояването на Франция и Великобритания да се вдигне ембаргото за доставяне на оръжие. Русия се присъединява към осъждането на това решение като "запушване" на усилията за мир и подпомагане и насърчаване на "терористи".

Белият дом, от друга старана,  е поискал от Пентагона да се изготвят планове за това Сирия да е зона забранена за полети, които да са наложени от САЩ и други държави като Франция и Великобритания. Успоредно с това, се обмисля и въоръжаването на сирийската опозиция.

И, за да е ясно, че Русия не блъфира, от Министерството на отбраната са съобщили, че ще се проведат тридневни упражнения на бойния полигон Ашулук (в южната част на Русия), на който вече са изпратени четири системи S - 300 (всяка една е снабдена с до 48 ракети зема въздух с обхват от 5 до 150км). В учението ще се изпълняват различни мисии, симулиращи отбраната на руското въздушно пространство на масивни атаки от "вражески" ракети и исамолети. Общо 8 700  служители, 185 бойни самолета и 240 бронирани машини ще вземат участие в учението.

И отново, без особено видима връзка, можем да си зададем въпроса: всичко това политика ли е само? Определено не! И във вчерашната статия отбелязахме икономическите интереси, които са намесени. Това е война за пазари, в частност газопроводите, които доставят природен газ до Европа и реалната опасност от загуба на монопола на Газпром. Защото новината за газопровода "Набуко" е тази, че, докато през 2008 година френската “Газ дьо Франс“ получава отказ за включване в проекта, то в наши дни присъединяването е факт - френската компания е закупила 9% от дяловете. А тя е най-големия оператор на транспортна инфраструктура в Европа и вторият по големина купувач на природен газ на континента.

Дали наистина нещата нямат връзка или напротив, оставяме на всеки сам да прецени.

Last changed: May 29 2013 на 4:21 PM