Наред с мерките за доходите свързани с бедността, други мерки като материалните лишения имат също широка база за обсъждане. Хората се считат за материално нуждаещите са, ако те могат да си позволят неща като отопление, годишна почивка извън дома или ако те не са в състояние да с ипозволят стоки за домакинството, които са им необходими или желателни.

 

Малко над един на всеки шест в ЕС (17%) имат такива материални лишения за 2015 година сред държавите членки като с най-висок процент е България (49.1%) следвана от Гърция (40.8%), Румъния (39.5%) и Унгария (34,8 %).

 

На другия край - по-малко от един на всеки десет са с материални лишения в в Холандия и Австрия (и двете 8,2%), Дания (8.1%), Финландия (7,7%), Люксембург (4,9%) и Швеция (2,8%). Швейцария, Исландия и Норвегия също има нисък процент на материални лишения. 

 

 

 

 

За информация:

 

Нивото на материални лишения се определя като съотношението на лица, които не могат да си позволят най-малко три от следните девет точки: имат просрочия по ипотечни кредити или наеми, където закъсняват с  плащания, не могат да си позволят сметки за комунални услуги, покупка на изплащане (на вноски) или други плащания по кредитите; не са в състояние да си позволят годишен отпуск - едноседмичен далеч от дома; не са в състояние да си позволят храна с месо, пиле, риба (или вегетариански еквивалент) на всеки втори ден; не са в състояние да се изправи пред неочаквани финансови разходи; не са в състояние да си купят телефон (включително мобилни телефони); не са в състояние да си купят цветен телевизор; не са в състояние да си купят пералня; не са в състояние да си купят кола; или не са в състояние да си позволят отопление, за да запазят къщата топла. Тези, които не са в състояние да си позволят четири или повече позиции се счита за тежко материално лишени.