За мнозина това бе първа, за други поредната, а за трети последната олимпиада. Духът на такова мащабно събитие се влива в човешкото съзнание, обогатява и учи на труд, себеотдаденост, дисциплина и респект. Олимпиадата носи със себе си много история, много теми за размисъл и заключения. Най-важното според мен е това, че човек се забавлява и живее докато играе, а разума му може би е достигнал такова ниво, което не му позволява да гледа повече игри проповядващи насилие и кръв. Не и на канала, по който дават Олимпийските игри.

 

За едни тя оставя вечен спомен за победата, плод на много лични и държавни инвестиции, а за други опита и емоцията от участието. На такъв форум не липсва конкуренция, но тя не е резултат от конкурентни сили, а съреднование на големите държави на игралното поле. Това показват и резултатите, медалите са при онези, които работят за спорта и инвестират в него, за разлика от онези, които само играят, но няма кой да инвестира достатъчно в спорта и самите тях.

 

Светът не спря да се върти докато гледахме Олимпиадата, напрежението в близкия изток ескалира, вдигнаха се доходностите по облигациите на редица европейски държави, рейтинговите агенции посочиха с пръст по максималните оценки на големите икономики в Европа, лидерите се опитваха да спасят положението, но пазара на думи не вярва, той само отразява направеното. Има още толкова много неща, които се случиха за по малко от месец, неща, на които няма да се върнем, но ще си спомняме за олимпиадата, за победите, защото загубилите никои не ги търси – те изчезват в пространството. Но най-лошото е, че успоредно с поздравленията за медалите на своите спортисти за феъплей-а и уважението, лидерите на големите сили не спряха да употребяват фразите “нападение над Сирия”,”Иран ще си плати за ядрената програма”, “запада трябва да подкрепи бунтовниците”, “употреба на въоръжена сила”, “дроиди” и т.н. 

 

И така - по-малко от месец и Олимпиадата свърши, след 4 години пак. Великобритания организира може би най-запомнящите се игри в условия на икономическа криза, приготовленията за която бяха огромни. Осигуряване на условия за около 204 държави участнички, представени от над 10 800 спортисти – това е впечатляващо! Да, да поставиш Кока-Кола за основна напитка и МакДоналдс за официален ресторант на Олимпиада е голяма стъпка в тази посока (това е все едно да се обяви водката за цяр на черния дроб и пушенето за официален лечител на рака).

Както и да е, светът се наслади на успехите, съпреживяваше загубите и подкрепяше до последно фаворитите си. Но какво да очакваме във времето между тази и следващата Олимпиада, защото един ден минава и идва друг? Отново правейки аналогия с миналото стигам до извода, че човек не се е променил много за 1000-2000 години, но е успял да извади насилието, глада и войната от игрите. Така, когато някой се забавлява и играе, друг безчинства и поставя цели държави пред фининансово и военно препядствие, което не е просто игра. Всъщност се изискват усилията на много по-малко държави и много по-малко спортисти (лидери), за да поправят направеното и да осъзнаят, че влачат света към пропастта на алчността, омразата и насилието, от което никой няма нужда в момента. Мотото на направилите Олимпиадата в Лондон бе “Вдъхнови едно поколение”, а моят въпрос е – "Какво ще направят съвременните лидери, за да вдъхновят света към по-добро и излизане от кризата на малкия човек?”, защото той плаща за провала на политиците и банкерите. От това зависи как ще ви запомним спортни политици – като олимпийски медалисти или пълни провали, ще ви гледаме ли отново след 4 години в парламента или това ще ви бъде последната олимпиада? Решете сами, преди ние да сме го направили.