Пилците, казва народът, се броят на есен. При нас често и напролет. За пореден път ще бъдем свидетели на провеждането на предсрочни парламентарни избори. Какво очакваме да се промени? Всъщност, нищо. Българинът чака „освободителя“ на всички избори и гласува винаги за новия кандидат, с надеждата, че точно той ще спази всичките си обещания и ще промени нещата. Така дойдоха някога СДС, така дойде царя, така дойдоха и от Герб.

 

Какво, обаче, се получава на практика? Сещам се за няколко изказвания, които доста точно характеризират ситуацията. Един колега сподели, че „Ако изборите можеха да променят нещо, щяха да ги забранят“; друга позната каза, че „На всеки 4 години идват новите с поредните лъжи, които няма да спазят“; а един мъдър човек каза по повод на тотото, че е „Седмично преброяване на баламите в България“. И тогава, ако комбинираме тези изказвания, можем да кажем, че на всеки четири години преброяваме излъганите (за пореден път) по време на избори хора, за които няма да се промени нищо. 

 

Защо политиците убиха желанието на народа да гласува? Много е просто - защото не спазват обещанията, които дават! До какво се свежда гласуването в България? Ако следваме логиката и това, което се случва в действителност – гласуването се свежда до избора ви кой точно да ви краде следващите 4 години. Идва „народния“ избраник от село - гол и бос като пушка. Влиза в парламента и започва да „работи“. Нищо, че половината от времето го няма на работното му място, защото е на среща с избиратели (изтъркано, но винаги минава). И след 6 месеца или малко повече, същият този е с два апартамента, две джипки Х5 и ML за жената. А защо не Land Cruiser, някой и друг хотел я в Банско, я на морето. Сдобил се е с вила на гръцкото море и една на Алпите, че да има къде да кара ски, мислейки за проблемите на народа.  Има солидна банкова сметка, при наличието, на която може и внуците му да не работят. Но вие не си мислете нищо лошо, защото нищо от това не е на негово име. А на лелинчото на вуйна му по бабина линия, който е кравар в местния кооператив на селото и взима 235 лева, с които има да връща 5 кредита и 3 кредитни карти или на майка му, която е горда пенсионерка с минимална пенсия.   

 

Тъжно е, защото всички знаем, че нещата стоят по този начин, но на следващите избори отново отиваме пред урните. Защото имаме огромната нужда да вярваме на някой, а поредния смешник цяла седмица обещава от телевизионния екран как ще ни оправи! Надпреварват се, плюят се най-безкомпромисно, обвиняват се един друг, но в крайна сметка всичко е „война“ само на думи. И празни обещания, които съответния политик няма да изпълни, а той го знае много добре. Все пак, интересно е да се чуят изказвания като: „Аз ще вдигна заплатите, обещавам да намаля данъците и да увелича пенсиите!“ Става ти някак леко и приятно, защото си казваш „ето, някой мисли за мен“! И, ако се вържете на въдицата и го изберете, след месец има: „Опааааа, ми то няма пари! И с'а к'во ше праим?“ Тогава се започват оправдания от рода „Ми те от Европа не дават“! А ти, докато обещаваше, не знаеше ли от Европа какво дават и какво не? „Ами, аз казах, че ще намаля данъците, ма те в Европа са по-високи и ние трябва също да ги вдигнем!“ Лесно беше да обещаваш, нали, нищо не ти струваше?!

 

На фона на всичко това ме питат защо не искам да гласувам. А за кого? Изредиха се сума партии и лидери, а никой нищо не направи за мен персонално, като гражданин. Не дойде ли време, когато политик, който  иска да бъде избран да дава не празни обещания, които много добре знае, че няма да изпълни, а да излезе с конкретна програма с цифри. Да чуем нещо като: „Ще вдигна заплатите 2%, които ще взема от 3-те процента увеличение на данъците, но ще намаля безработицата с 1% като разкрия нови предприятия дотирани от държавата или някоя европейска програма, където ще работят по 50 хиляди човека.“, например? Ето, за такъв политик искам да гласувам, но КЪДЕ Е? Не искам политик, който да ми показва, колко добре се рита с другите като него по време на избори. Искам човек, който работи. Не искам политик, който като предишните 5 е обещавал да промени нещо, а проблемите, които си имам са си същите от 20 години.  

 

Да споменаваме ли нещата на ниво държава? Ако изброя всички издънки на правителства и политици, ще трябва да напиша книга, а не е необходимо, защото някои вече ме изпревариха. Но ще спомена само няколко отделни случая, които са достатъчно показателни. 

 

До 26.01.1991 основния лихвен процент, на база, на който се определяха лихвите по кредитите на предприятията беше 4.5%. Изведнъж, от 26.01.1991 става 15%, а няма и две седмици по-късно, на 07.02.1991, се променя на 45%!!!! Сега, не е необходимо да сте специалист икономист или финансист, за да ви стане ясно какво ще ви се случи, ако банката ви вдигне лихвата по кредита от 4.5% на 45%! Сетихте ли се? Да, фалирате! Е, това се случи и със 70% от предприятията, а останалите 30% бяха докарани до просешка тояга. Веднага се юрнаха едни приятелски кръгове от фирми, обръчи и какви ли не други съмнителни организации, зад които стояха различни партии и започнаха да пазаруват предприятия на килограм. Продадоха активите, фалираха ги и остатъците ги разпродадоха на разни чужденци. Хайде сега нека някой ми обясни, че министъра на финансите тогава не е знаел какво ще се случи! Децата го знаеха, а той?  България загуби милиарди от това.  Документа тук.   

 

Да се спрем на банковата криза през 1996-7. Тогава, България беше пред фалит и поиска помощ от Международния Валутен Фонд, който постави условие да се затворят 14 банки в България, защото били твърде много. Може би! Но по-интересното е, че в този списък са три от най-големите банки в страната ни по това време (факсът с имената на 14-те банки идва директно при Л. Филипов, управител на БНБ за онзи период, което той спомена в интервю пред БТV новините няколко години по-късно). Всъщност, ако се погледнат балансите им за този период (има ги публикувани, за тези които се интересуват) ще се установи, че с малко помощ тези трезори можеха да преодолеят временните си затруднения и да финансират цялата ни икономика, която да стъпи на краката си. Това е отчетено като грешка. Но отново загубихме пари.

Като сравнение може да се опише примера на Русия, която в аналогична ситуация не постъпи така (финансовата криза от 1998) – имам предвид конкретно Сбербанк и Външнотърговската им банка, които в момента са водещи европейски банки. Още тук и тук.

 

Един министър-председател обяви публично, че: „България не е терористична държава и затова  спираме да произвеждаме и продаваме оръжие!“ Това беше краят на военно-промишления комплекс (Кинтекс, за тези, които си спомнят), който носеше милиарди долари приходи годишно. Никой тогава не се сети публично да го попита: „Господин министър председател, а Съединените щати като най-голям производител и продавач на оръжие  най-терористичната държава ли са?“ И от това загубихме няколко милиарда. 

 

Друго правителство унищожи кооперативите и от там селското стопанство. Голяма зор беше да се приемат по-бързо съответните закони. Но не заради народа. Спомням си някои телевизионни изказвания от парламента от онова време и как някои депутати изпадаха в истерия, защото много бързаха да си вземат земите. Лошо няма, но не по начина, по който се направиха нещата в България. В Полша земите също се върнаха на хората, но по начин, който не унищожи селското стопанство и сега Полша е на светлинни години от нас! И от нетен износител на селскостопанска продукция, сега сме нетен вносител. Отново загубихме милиарди. 

 

Да спомена и „Масовата приватизация“, която в спомените на хората остана с едно малко по-различно име и като срамно действие. Там, също бяха разграбени ужасно много пари. Схемите бяха толкова разнообразни, че всеки ден имаше нова. Предприятия мастодонти бяха раздържавени и продадени за жълти стотинки. Е, след време се разбра реалната им цена, защото купувачите им ги препродадоха именно на нея. Като например БТК! Продадена за 200 милиона евро на г-н Бьорголфсон. Той, будалата, я продаде за 1.2 милиарда евро година след това, като междувременно разпродаде част от сградите и активите и не направи, доколкото знам и стотинка инвестиция във фирмата. Още преди продажбата, специалистите обсъждаха, че само оборудването и сградите на компанията струват над 2 милиарда лева, което си е над 1 милиард евро. Защо цената беше 200 милиона? И колко загуби отново държавата, за да се облажи някой? 

 

Някой все още ли твърди, че Булбанк е била продадена? Аз продължавам да стоя зад тезата си, че беше подарена. Когато новия собственик влиза в Булбанк, вътре има 4 пъти повече кеш, отколкото са платили. Сделката е за 250 милиона евро, от които 50% са платени, а останалите купувачът се задължава да плати, като внася част от печалбата (ако има такава) в продължение на няколко години. Само да допълня, че когато новия собственик влиза във владение на Булбанк, държавата още не си е прибрала печалбата от миналата година, както и данъка - обща сума 90 милиона евро. Ако приложим елементарна математика, се получава следното: 

250 милиона договорена сума, от която са платени половината, т.е. 125;

90 милиона неприбрани от държавата, т.е. останали за новия собственик;

или 125 – 90 = 35 милиона евро.

Обаче, не трябва да забравяме за капитала на банката, който е повече от тези 35 милиона.

Може би някой ще каже „Да, но остава другата половина от договорената сума!“ Е, както писахме, условието е да се внася част от печалбата за няколко години. И познайте каква е тази печалба и дали изобщо я има?!

Въобще няма да се впускам в подробности, които можете да намерите навсякъде из нета. Повече тук  и тук  и тук

Т.е. излиза, че сме платили, за да я вземат. Хайде сега кажете, че е продадена.

 

Интересно! На няколко пъти споменавам за загуба на милиарди. Ми то май излиза, че сме богата страна! По-точно, обаче, е да се каже нереализирана печалба, което пък води до мисълта на кое ли място щяхме да сме по жизнен стандарт в Европа, а не на унизителното последно?!

 

Дойде и царят, поредният „освободител“ в българската политика. Цял народ се събра пред урните и гласува за него. Някой помни ли какво точно каза той, защото май нещо не разбрахме при изказването му – „ще ви оправя“ или „ще се оправя“ за 800 дни. Човекът  си взе горите и земите и се оправи, така да се каже даже за по-малко от 800 дни. Отново излъгани надежди на хората! 

 

Сега, същите тези политици ще се появят усмихнати на телевизионния екран и ще кажат „Гласувайте за мен!“  И тогава, отекват едни думи, останали като дамоклев меч над българския политик:

 

Да ти кажа ли правичката?- И едните, и другите са маскари!... Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!... Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!... Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата - не може. Не си ли с тях - спукана ти е работата!

 

Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара! 

 

Избиратели ли?... - И сянката им няма да видиш! Като ти кацнат от всяко село по 12 души общински съветници с кметовете барабар, като събереш чиновниците и писарите, постави по краищата жандарми да връщат другите селяни, окръжи бюрото с тия 40-50 катили, направи някоя шашарма, наблъскай в кутиите няколко снопа бюлетини и ето ти тебе магарето народен представител, ха-ха-ха!

 

Алеко Константинов из  Бай Ганьо

 

Като се замисля, да бяхме избрали магаре, май по-малко поразии щеше да има. А сега, избор какъв? Все едно отиваш в магазина да си купиш банани, а там само два – изгнили. Е кой от двата да вземеш, това избор ли е? От чужбина да си го внесеш, пак не знаеш на какво ще попаднеш, току виж те „оправят“ още 800 дни.

А какво би станало, ако се променят законите и политиците трябва да отговарят пред закона, накрая на своя мандат, за нещата, които са обещали и съответно не са изпълнили? Представяте ли си, ако им се търси наказателна отговорност, колко политици ще се явят на следващите избори? А колко „народни“ представители ще останат в парламента? Ех, мечти!

 

А иначе, така ми се гласува хора....