Износът бележи скромен ръст през 2013 г., а реалния растеж на БВП остава слабо през първото полугодие на 2013 г., което представлява увеличение с ¼ % на годишна база (сезонно ревизирани данни). Ръстът се дължи на нетния износ и рязкото увеличаване на публичните разходи, докато потреблението на домакинствата се свива. В сравнение с периода преди кризата и пиковите нива през 2008 г., обемът на износа е вече с една пета по-висок, докато търсенето на вътрешния пазар и по-специално инвестициите са все още значително по-ниски. Ребалансирането на икономиката към експортния сектор се очаква да се намали през втората половина на 2013 г., като частното потребление се очаква да се засили през следващите тримесечия, което е следствие от стабилното увеличение на търговията на дребно регистрирана през месеците юли - август. Покупателната способност на потребителите е стимулирана от очаквания ръст на реалните заплати в среда с ниска инфлация. Също така, пенсиите бяха по свое усмотрение повишени с над 9% през април 2013 г., след като бяха замразени през последните години. Пикът на икономическата активност към края на годината се очаква да бъде подкрепен от очакваното икономическо възстановяване в ЕС. Въпреки това, растежът на БВП се очаква да достигне едва 0,5 % за годината като цяло, което остава далеч под очаквания потенциален ръст на икономиката , но инерцията на растежа към края на 2013 г. се очаква да доведе до положителен ефект на прехвърляне за следващата година.

 

 

Икономическата активност се очаква да се засили през прогнозния период, достигайки 1,5% през 2014 г. и 1,8% през 2015 година. Потреблението на домакинствата и частните инвестиции се очаква да допринасят все повече за растежа, след продължителен период на отлив вследствие на икономическата криза. Прогнозата предполага, че неотдавнашното стабилизиране на пазара на труда ще бъде подкрепено през следващите години, поддържано от доверието на домакинствата и потреблението. Въпреки това , възстановяването се очаква да е сравнително бавно в сравнение с много други икономики, поради значителното намаляването на населението (от ефекта на застаряването на населението и емиграцията), което продължава да ерозира потенциала за растеж и базата за потребление. Постепенното възстановяване на частните инвестиции се очаква да се отрази на възстановяването на икономическата активност . Той е подкрепен от сравнително силен финансов сектор, който бе в състояние да поддържа кредитирането за частния сектор през годините на кризата. Също така, депозитите и лихвените проценти по кредитите продължават бележат тенденция на спад, което означава облекчаване на условията за кредитиране и достъпа до кредит. Износът се очаква да остане относително силен и през преиода 2014-15г, след очаквания ръст в търсенето в световен мащаб. От друга страна, възстановяването на вътрешното потребление и инвестициите ще засилят вноса до известна степен и ще обърнат приноса на растежа на нетния износ към леко отрицателно ниво. Затова, баланса по текущата сметка се очаква да се превърне в малък дефицит от около ½ % от БВП до 2015 година.

 

 

Рисковете за тази макроикономическа прогноза изглеждат до голяма степен балансирани. Най-значителния риск от спад е свързан с очакваното възстановяване на потреблението на домакинствата, което може да се окаже слабо от очакваното предвид, че българския пазар на труда и настроенията на домакинствата все още са нестабилни. Въпреки това, както се наблюдава през последните години, в периоди на по-слабо вътрешно търсене, българската икономика е в състояние да компенсира частично с по-големия износ и печалби на световните пазари. 

 

 

След отчетлив спад в заетостта през последните четири години ситуацията на пазара на труда изглежда ще се стабилизира през 2013 година. Това е главно резултат на развитието на традиционно волатилния селскостопанския сектор на България, отразяващ добра реколта през 2013 г., но заетостта в други сектори на икономиката също се стабилизира. Безработицата се очаква да нарасне до почти 13% от работната сила през 2013 г. и да намалее бавно до под 12% до 2015 година.

 

 

Инфлацията се забави рязко през 2013 г. и се очаква да бъде средно 0.5% до края на декември. Това се дължи главно на падащите цени на енергията, с оглед на глобалните петролни ценови тенденции и вътрешните мерки за намаляване на административно- определените цени на електроенергията. Също така, добрата селскостопанска реколта доведе до по-ниски цени на непреработените храни. Освен това, основната инфлация се забавя през 2013 година. Докато инфлацията се очаква да се възстанови през 2014 г., тъй като сегашните ефекти от моментните ниски цени на енергийните и хранителните стоки избледняват, общия инфлационен натиск се очаква да остане нисък и през тази година. Прогнозира се леко ускоряване на инфлацията през 2015 г. до около 2%, в съответствие с очакваното възстановяване на вътрешното търсене и продължаващото приближаване на цените спрямо средните за ЕС.

 

 

Общият държавен дефицит се очаква да нарасне значително, от 0,8% от БВП през 2012 г. до 2% от БВП през 2013 година. Това се дължи на комбинация от слаб икономически растеж и фискалните стимули изпълнени през 2013 г., след три години на фискална консолидация. Допълнителните разходи, главно за социални разходи (включително и въз основа на преценката за увеличение на пенсиите), инвестиции и различни текущи разходни позиции. Настоящата прогноза е финализирана преди представянето на бюджета за 2014 г. на парламента и по този начин не отразява всички нови фискални мерки за 2014-15. Общият фискален дефицит е настроен като цяло да остане на равнището на 2013 г. от 2 % от БВП през 2014 г. и 1,8% през 2015 година. В структурно отношение, дефицитът се очаква да отслаби от ½ % от БВП през 2012 г. до 1 ½ % от БВП през 2013 г. и да остане около това ниво през 2014-15г.. Това предполага експанзионистична фискална позиция през 2013 г. и неутрална такава върху периода 2014-15 . Брутния държавен дълг се очаква да се увеличи от 18.5% през 2012 г. до 24% от БВП през 2015 година.