Инфлацията
Публикувано от Administrator на Sep 22 2012
Какво трябва да знаем >> Съвети

Инфлация

Какво е инфлация? Какво причинява инфлацията и как да се борим с последиците от нея?

Защо цените се покачват? Ако преди година сиренето беше 7 лева, то сега вече е 9. Кашкавалът беше около 10 лева, сега вече е 14-16. А какво да кажем за цените на земята, жилищата ... ?! Тенденцията е цените постоянно да растат. Защо е така? Една единствена дума е отговорът - инфлация. Обикновено тя се движи бавно, почти незабележимо. Пълзи леко нагоре и тъй като ние продължаваме нашия живот с нормалните си ежедневни разходи и навици на потребление не забелязваме това леко почакване на потребителските цените. Те не се покачват от днес за утре, това става толкова постепенно (при нормална, малка инфлация), че ние улисани в нашето ежедневие дори не го забелязваме. Поглеждайки назад обаче, разликата в цените може да се окаже значителна. Това означава, че не трябва да подценяваме инфлацията и трябва да я следим и да обръщаме внимание на нейното движение, защото то дава директно, пряко отражение на нашия живот.

Влиянието ѝ е огромно в течение на времето, дори и при нормална инфлация (не говорим за условията на галопираща или хипер инфлация). Това не засяга само нашите заплати и разходите при закупуване на ново жилище или автомобил. Това дава отражение на разходите за транспорт, енергията и горивата, а от тях покачването води до увеличение на цените на всичко останало. Това е така, защото всяко нещо е свързано с разходи по транспорт и енергия. Инфлацията влияе много лошо на спестяванията особено дългосрочно и най-вече тези за пенсиониране.

Какво може да се направи? Нека първо разберем какво предствавлява инфлацията и какво точно причинява. След това ще обърнем внимание как се отразява на вашите инвестиционни стратегии.

Какво е инфлация?

Най-просто казано инфлацията е дългосрочно покачване на цените на стоките и услугите причинено от обезценяването на валутата. На нея не трябва да се гледа като нещо катастрофално или непременно много лошо, тя си има и добри страни, които ще разгледаме след малко. Сега ще обърнем внимание на отрицателните ѝ черти. 

Инфлацията създава проблеми, когато покачването не е адекватно в сравнение с доходите на хората. Ако доходите не се покачват с темпа на покачвне на цените на стоките и услугите, нашата покупателна способност намалява. Когато това стане масово явление, може да забави икономиката на цялата държава. Още повече, че инфлацията изяжда част от спестяванията и инвестициите, както и дългосрочните средства за пенсиониране. Затова трябва да се обръща внимание на темпа на нарастване на нашите инвестиции и темпа на нарастване на инфлацията. За пример ще дадем следното: Ако вашият банков депозит ви носи годишна лихва от 3% и в държавата всъщност има 4% годишна инфлация, означава, че вие ще загубите 1% от годишния доход по вашият банков депозит. Или казано по друг начин, ще загубите цялата лихва и 1% от парите, които сте сложили в банката. Те няма да намалеят, просто с тези същите пари ще можете да купите с 4% по-малко неща като стойност.          

Какво причинява инфлацията?

И така, какво причинява инфлацията на икономиката? Не може да се даде еднозначен отговор, но има различни теории, които разглеждат ролята на инфлацията.

1. Предлагането на пари

Инфлацията се причинява от увеличаването на паричното предлагане, което изпреварва икономическия растеж. Казано по-просто, това, което обичат да правят централните банки - да печатат пари, води до увеличаване на инфлацията.

Откакто развитите държави се отказаха от златния стандарт през миналия век, стойността на парите се определя от размера на валутата, която е в обръщение и общественото възприятие на стойността на тези пари. Когато се наложи централната банка да увеличи парите в обръщение и тези, които ще се излеят в икономиката са повече от онези, с които тази икономика е увеличила стойността си, се получава инфлация. Това е така, защото количеството пари няма необходимото покритие и покупателна способност, това са просто напечатани хартиики. Тяхната стойност е много по-малка. 

Погледнато по друг начин, ефекта на инфлацията може да се обясни със стойността на стоките. Колкото е по-рядка една стока или по-трудно достъпна, толкова е по-скъпа. Същата е логиката и за валутата. Колкото по-малко пари има в обръщение, толкова тяхната стойност е по-висока. Когато правителството реши да печата пари, то просто увеличава парите в обръщение. Погледнато по макроикономически, увеличеното парично предлагане ще даде възможност на повече хора да търсят да купят една стока, но ако количеството стоки е същото, увеличеното търсене ще покачи цената.

2. Държавния дълг

Всички знаем, че дълга е нещо лошо. А може би не е. Първо трябва да направим разграничение на дълга. Много хора не правят разлика между "държавен дълг" и "външен дълг" или "общо дълг".  Преди да продължим с темата за инфлацията ще обърнем за кратко внимание на дълга. Външния дълг е дълга, който включва най-вече Чужди външни инвестиции в страната. Това лошо ли е? Ако утре една голяма верига магазини като Кауфланд, Метро или Била реши да инвестира в България, построявайки нови магазини, това означава, че тази верига ще инвестира пари в страната. Те ще трябва да закупят земя, да дадат поръчка на строителна фирма да построи необходимата сграда, да изградят цялостна инфраструктура и т.н. Да речем, че тази верига има разходи от 10 милиона лева, за да стартира. Тези пари ще дойдат от чужбина, защото фирмата е чужда, а по-изгодно е да започнат със собствени средства, а не с банков кредит, нали?  Тези 10 милиона лева ще бъдат отразени в графата "Преки чужди инвестиции в бюджета на държавата". А тези инвестиции се водят като външен дълг не защото са дълг на държавата, а защото в даден момент тези пари може да напуснат обратно страната. Така се отразяват Преките чужди инвестиции в цял свят. Когато говорим за Държавен дълг става въпрос за дълга, направен от правителството и гарантиран от държавата. В момента Външния дълг на България е около 90.1% от Брутния Вътрешен Продукт (БВП), а в същото време държавния дълг е само 16% от БВП (за сравнение ще кажа, че на Германия и Франция към момента държавния дълг е около 70-75% от БВП, външния дълг на Германия е около 142% от БВП, а на Франция е 182%).

Да се върнем на инфлацията и влиянието на държавния дълг върху нея. Увеличението на държавния дълг води до нарастване на инфлацията. Причината за това е, че за да може държавата да плати дълга си, когато дойде време, ще има нужда от пари. За да събере тези пари държавата ще увеличи данъците или ще напечата нови банкноти. И двете опции ще доведат до увеличение на инфлацията.

Увеличаването на данъците ще удари директно бизнеса, който за да навакса извънредните разходи ще увиличи цената на стоките и услугите с простичката цел да може да плати новите по-високи данъци. Втората алтернатива е правителството да печата пари, но печатането им ще доведе до по-голямо парично предлагане, съответно до обезценка на валутата и увеличението на цените (както говорихме преди малко).

3. Ефекта на пазарното търсене

При една нормално развиваща се икономика заплатите ще се увеличават постепенно заедно с нарастването на ръста на икономиката (при държави с нормален икономически растеж и ниска безработица). Хората ще получават повече пари и ще имат възможността да купуват повече стоки и услуги. Увеличението на количеството пари (ликвидността) и съответно търсенето, ще увеличи цените на стоките и услугите до ниво на поносимост, ниво, при което цената ще е висока, но стоката ще се купува (няма да има спад в оборота) и по този начин ще се образува естествен баланс между търсенето и предлагането. 

Ако в даден момент потребителското търсене се увеличи рязко за дадена стока или услуга, за която се предполага, че трябва да е ниска, то цената ще започне да се покачва. Това ще достигне предела, при който все още ще има търсене без да има спад на оборота. Всички икономисти знаят, че печалба се прави от оборот, а не от цена. При положение, че тази стока е свързана с други стоки може да се получи верижна реакция и да се увеличат повсеместно цените на много стоки и услуги.

4. Намаляване на разходите

Има теория, която гласи, че когато цените на стоките и услугите се вдигат, фирмите независимо дали са в производствената сфера или в областта на услугите, се стремят да задържат печалбата си от минали периоди. При евентуално увеличение на разходите, те първо ще гледат как да намалят вътрешните разходи за суровини, материали, заплати и др. Чак след това ще се опитат да вдигнат цените. Като пример можем да посочим, че ако се увеличат цените на захарта, няма как да не се увеличат цените в местната сладкарница.

5. Валутни курсове

Инфлацията може да се увеличи от експозициите ни към чужди пазари. При положение, че имаме вносители на стоки, които трябва да плащат към чужбина в чужда валута, те трябва да закупят тази чужда валута на местния пазар. Цената на българския лев към други валути като долари, швейцарски франк, английска лира и т.н. е плаваща (към еврото не е, защото към момента сме във валутен борд и сме фиксирани за еврото). При плаваща цена стойността на един лев към друга валута ще е различна във времето. При положение, че нашия лев се обезцени, това означава, че търговеца, който трябва да си купи валута за да плати стоката, която е внесъл от чужбина ще плати повече. Плащайки повече, той ще направи по-голям разход. Когато се увеличат разходите, цените растат (вече го обсъдихме горе). Увеличението на цените ще доведе до увеличение на инфлацията.

При различните видове инфлация, курсът на валутата се движи в зависимост от темпа на инфлация. През 1996-97 година България влезе в период на галопираща, а в последствие и хипер инфлация. По това време бях валутен дилър, след това главен дилър в средно голяма банка и всеки ден купувах и продавах валута. Имах пряко наблюдение на валутния пазар. Докато в началото на увеличението на инфлацията курса Долар/Лев се покачваше с 2-3 лева на ден (тогава курса беше около 70 лева за долар), то в периода на хипер инфлация увеличението беше вече до 200 лева на ден. Паниката беше обхванала както фирмите така и банките. Никой не знаеше къде точно ще спре това възходящо движение. При достигането на 3200 лева за долар БНБ се намеси на пазара и смъкна курса за един ден до 1500. След това го задържаха на нива около 1700 с цената на редовни интервенции.

Инфлацията има и добри страни

Може да ви се стори странно, но в малка степен инфлацията е нещо добро. Приблизително 2-3% е нормалният ръст на инфлацията. Това се нарича още здравословен темп на инфлация. Инфлацията се измерва с два индекса:

• индекс на потребителските цени
• индекс на производствените цени

По-важен и по-голямо внимание се отделя на индекса на потребителските цени. Целта на инфлацията е да изпреварва растежа на основната икономика (измервана чрез Брутния Вътрешен Продукт - БВП) с малък процент. Това води до увеличение на заплатите и рентабилността на предприятиято. Докато нещата се движат в унисон, инфлацията няма да е вредна.

В малки количества инфлацията увеличава потреблението. Ако искате да си закупите нещо и знаете, че цената му след година ще е 2-3% по-висока ще го купите сега. По този начин инфлацията насърчи потреблението, увеличаването на търсенето ще увеличи предлагането, защото производителите ще гледат да произведат повече стоки, които да продадат/предложат, което от своя страна може да стимулира икономиката при създаване на повече работни места. 

10 Стратегии за борба с негативния ефект на инфлацията върху вашите инвестиции за пенсиониране

Взимайки предвид негативния ефект на инфлацията, най-важния въпрос, който трябва да си зададем по отношение на нашето пенсиониране е: Колко средства всъщност ще ми трябват, за да мога да се пенсионирам?

Каква е целта която сте си поставили? В зависимост от доходите си и възможностите за инвестиции, както и знанията в тази област хората слагат различни суми като цели, които искат да постигнат. Едни ще сложат 50 000, други 100 000, трети може би милион. А сега на въпроса: Колко ще струват 100-те хиляди, които искате да имате когато ще се пенсионирате? Мислите ли, че ще имат същата стойност като днес?

Да предположим, че искате да се пенсионирате след 30 години. Тук естествено не отчитаме други фактори, просто ще изчислим чистата сума. Да приемем, че годишната инфлация ще е в рамките на нормалното 3% годишно. Вашата цел е да се пенсионирате и да имате 100 000 лева. Не очаквате 100 000 лева днес да имат същата покупателна способност, колкото след тези 30 години, нали? В такъв случай на преден план се появява въпроса колко трябва да спестите в рамките на 30 години, за да можете да си купите тогава нещата, които бихте си купили днес със 100 000. Отговорът е 242,726.25 лева и не е трудно да се изчисли: 100,000 х ((1+3%)^30) или сумата х (1-ца + процента на инфлацията) на степен годините. А сега си направете сметка, ако сте решили да харчите по 10,000 на година от тези пари (тогава ще са вече 25,000 или повече), за колко време ще ви стигнат, ако разчитате само на тях.  

И така, какво да направим, за да се преборим с инфлацията, за да намалим негативния ефект върху нашия портфейл, спестявания и инвестиции. Обратно на общоприетото мнение, че нищо не може да се направи в борбата с инфлацията, има доста стратегии и финансови инструменти, които ще ни помогнат:

1. Спестявайте и инвестирайте дългосрочно.

Всички обичаме да имаме спестени пари. Когато, обаче опре до дългосрочно спестяване или инвестиране вече имате възможност да се възползвате от инфлацията. Да предположим, че икономистите очакват следващите няколко години висок ръст на инфлацията. Това би бил чудесен момент за закупуването на жилище с ипотека. Инфлацията ще "изяде" част от дълга ви. Като пример ще посоча отново 1997 година, когато хора с ипотечни кредити за 15-20 години си платиха кредитите с 5-6 заплати. Високата инфлация е добър момент за инвестиции, които искат повече разходи.

2. Инвестиции в стоки.

Има стоки, които могат за кратко време да ви намалят негативния ефект от инфлацията. Ако имате достъп до международните пазари, можете да купите фондове, които се хеджират в петрол. Петролът е една от стоките, които не се влияят толкова от инфлацията. Има и други бързо оборотни стоки или фондове, които инвестират в енергия, възобновяеми източници и др.

3. Инвестиции в ценни метали.

Злато, сребро  и други ценни метали, също както петрола си запазват стойността във времето. Те ви дават един имунитет срещу инфлацията.

4. Инвестиции в недвижими имоти.

Цените на недвижимите имоти ту се покачват, ту падат. Те се покачват по време, когато икономиката е в подем и падат тогава, когато икономиката влезе в криза. Исторически обаче, цените на недвижимите имоти се покачват повече, отколкото падат. Това показва, че ако решите да инвестирате в недвижими имоти и го направите разумно може и да успеете да изпреварите ръста на инфлацията и да се предпазите (да се хеджирате казано професионално) от инфлационния риск. Опциите са най-различни. Можете да купите малък офис, който да давате под наем. Можете да сложите клауза в договора, че цената на наема се актуализира  с годишната инфлация. Така ще запазите приходите си от негативния ефект на инфлацията.

5. Ценни книжа индексирани с инфлацията.

Има ценни книжа които се индексират с темпа на инфлацията на съответната държава. Те могат да ви предпазят от инфлацията, но при тях доходността е много ниска. Не очаквайте да ви донесат някакви капиталови печалби. Този вид ценни книжа може само да ви допълнят портфейла от инвестиции, но не и да се ползват като основен източник.

6. Дръжте акции.

Въпреки, че облигациите дават повече спокойствие, те не винаги изпреварват инфлацията за разлика от акциите, особено по време на хиперинфлационни периоди. Нека не забравяме, че по-високата доходност е винаги с повече риск. В дългосрочен план фондовия пазар е по-доходоносен от инфлацията. Исторически акциите са по-доходоносни от облигациите.

7. Купувайте акции, които носят дивидент.

Има акции, които се купуват за кратко време. За тях се очаква да направят пик в цената и да  се продадат бързо (по този начин се запазва печалбата от разликата на цената, на която сме ги продали и цената, на която сме ги купили).

Купувайки акции дългосрочно, огледайте се за такива, по които фирмите плащат дивидент. След изследване на дивидентите платени от големи фирми се оказва, че някои от тях са индексирани с темпа на инфлацията.

8. Спестявайте повече.

Факт е, че ще имате нужда от повече пари, отколкото си мислите при пенсиониране. Опитайте да намерите най-добрата комбинация, която ви дава възможност да изпреварите темпа на инфлацията. Не се плашете от нея, борете се с нея. Интересувайте се от ръста на инфлацията и редовно го сверявайте с ръста на инвестициите си. Ако видите, че инфлацията изпреварва инвестициите ви, направете ревизия на вашия портфейл и ако се налага, реинвестирайте или променете инструментите, в които инвестирате.

Вторият съвет към вас е да не забравяте фактора време при инвестициите ви. Както видяхте по-горе, парите днес имат съвсем друга стойност от парите след n на брой години. Направете си сметката добре, когато правите вашите дългосрочни инвестиционни програми.

9. Добра инвестиция във времето е колекционерството.

За някои смешно за други не, колекционерите може да направят не лоша инвестиция от какво ли не. Като започнем от монети, пощенски марки и какво ли още не,  оказва се, че това също е вид добра инвестиция.

10. Огледайте се за произведения на изкуството.

Изкуството е вечно, спор няма. Можете да закупите предмети, които са произведения на изкуството. Те също ще запазят стойността си във времето. Някога картините на големите художници са били сравнително евтини, а сега струват милиони. Те са изпреварили ръста на инфлацията в пъти. Тук обаче идва майсторлъка, как да познаете кое е произведение на изкуството и ще си запази стойността във времето. Обикновено такива предмети се купуват дългосрочно с идеята да не се продават скоро.

Видове инфлация

Видовете инфлация се определят и разглеждат според темпа на нарастване на цените. В общия случай е прието да говорим за нормална или умерена инфлация, когато цените не се покачват повече от 10% годишно. При галопираща инфлация цените се покачват между 10 и 200% годишно. Трета е хипер инфлацията, при която имаме увеличение на цените с повече от 50% месечно.

Файл, който представя държавите, които са имали хиперинфлация:

Отвори в PDF

 

В заключение.

Харесва ли ви или не, инфлацията съществува. Тя е истинска. Не може да игнорирате отрицателния ефект, който инфлацията ще има върху вашите инвестиции и спестявания, а ако го направите ще е груба грешка. Не бих ви обвинил, дори финансови директори я правят. Все пак не я пренебрегвайте. Разбирането на инфлацията и инфлационните процеси е първа стъпка към вземането на дългосрочни решения за смекчаване на рисковете при инвестиране. Четете, интересувайте се, ако имате нужда от повече информация питайте специалистите. Не забравяйте нашите съвети и постигнете едно сигурно бъдеще, при което ще се пенсионирате спокойно и с усмивка.

Last changed: Sep 22 2012 на 12:45 AM

Обратно към списъка