В областта на финансите, техническият анализ е дисциплина, която анализира и прогнозира посоката на цените на даден финансов инструмент (акции, облигации, валута, стоки и др.), чрез проучване на последните пазарни данни, предимно за цената и обема. Поведенческата (бихейвиористичната) икономика и количествения анализ надграждат и включват много от същите инструменти на техническия анализ, който като един от аспектите на активно управление, стои в противоречие с много неща от съвременната теория на портфейла. Ефикасността на техническия и фундаментален анализ се оспорва от хипотезата за пазарна ефективност, която гласи, че цените на всеки търгуем инструмент по същество са непредсказуеми.

 

Принципите на техническия анализ се коренят назад в историята, според данните на финансовите пазари. Някои от тях се появяват в сметките на Жозеф де ла Вега на холандските пазари през 17-и век. В Азия, за техническия анализ се твърди, че е бил метод разработен от Хома Мунехиса в началото на 18-и век. Той развива техниката на японските свещи (candlestick), които и днес са средство за графичен анализ. През 1920-та и 1930-та Ричард Шабахер побликува няколко книги, които продължават работата на Чарлз Дау и Уилиям Питър Хамилтън в “Теория на фондовия пазар” и “Практически и технически анализ на пазара”. През 1948г. Робърт Д. Едуардс и Джон Магий публикуват “Технически анализ на трендовете”, който е смятан за един от основните трудове на дисциплината. Това се отнася изключително за анализ на тренда и графичните модели, които остават в употреба и до ден днешен. В началото на прилагането на този анализ са били използвани изключително много графики, защото процесорната мощ на компютъра не е била на разположение за статистическия анализ. Чарлз Дау създава формата на точка и анализ на диаграма на фигура.

 

Теорията на Дау се основава на събраните бележки на съоснователя и редактор на индекса Дау Джоунс, Чарлз Дау и вдъхновеното използване и развитие на съвременния технически анализ в края на 19-и век. Други пионери са Ралф Нелсън Елиът, Уилиям Делбърт Ган и Ричард Уикоф, които са развили своите техники в началото на 20-ти век. Но повечето технически инструменти и теории са разработени и подобрени през последните десетилетия, като се поставя все по-голям акцент върху помощта на специализираните компютърни софтуери.

 

Докато фундаменталният анализ разглежда печалба, дивиденти, нови продукти, научни изследвания и други подобни, техническите анализатори проучват това, от което инвеститорите се опасяват, или очакват от тези данни, както и дали имат необходимите средства да покрият своите виждания. Тези две концепции се наричат психология и предлагане / търсене.

В практиката се използват различни методи и инструменти за изучаване на цените, една от които е графиката. Използвайки графики, техническите анализатори се стремят да определят ценовите модели и пазарните тендениции на финансовите пазари и се опитват да се възползват от тях. Анализаторите използващи графики, търсят архетипни (основни, базови) модели на цената. Такива са например добре познатите глава и рамене (head and shoulders); двоен връх / дъно (double top/bottom); обръщащи модели (reversal patterns), които изучават техническите индикатори; пълзящи средни (moving averages) и т.н. Чрез тях се търсят линии за пoдкрепа / съпротива (support/resistance), канали(channels) и други формации като знамена (flags), флагчета (pennants), балансови дни (balance days) и моделите на чаша и дръжка (cup and handle patterns).

 

Освен графики, техническите анализатори прилагат в употреба различни видове пазарни индикатори, някои от които са математически преобразувания на цената и често включват определяне на обема и покачване / спад на данните. Тези показатели се използват, за да се прецени дали даден актив се движи в тренд и ако е така, да се определи посоката на движение и продължителността. Също така се изследват и връзките между цена / обем и пазарните индикатори. Типични примери са RSI (relative strenght index) и MACD (moving average covergence-divergence). Други начини за изучаване включват корелациите между промените в опции (implied volatility) и пут / кол съотношения (put/call ratios) с цената. 

 

Има много техники в техническия анализ. Привъжениците на различните техники (candlestick графики, Теорията на Дау, Вълновата теория на Елиът) може да пренебрагват други подходи, но въпреки това много трейдъри комбинират елементи на повече от една техника. Някои технически анализатори използват субективна преценка, за да определят влиянието на даден модел върху определен инструмент в даден момент и какво трябва да бъде тълкуването на този модел. Други използват строг механичен или систематичен подход за индентифициране и интерпретиране на модела.

 

Често, между застъпниците на двата вида анализ - технически и фундаментален, протичат сблъсъци в подкрепа на едната или другата теория. Като например изследването на икономическите фактори, които влияят върху начина, по който инвеститорите ценообразуват финансовите пазари (според фундаменталистите). Докато привържениците на техническия анализ разчитат на това, че всички тези тенденции са вече отразени в цените, преди инвеститорите да са наясно с тях. Разкриването на тези тенденции е това, за което техническите индикатори са проектирани да служат със своите несъвършенства, разбира се. Фундаменталният анализ е обект на същите ограничения, естествено. Или има трейдъри, използващи само технически или само фундаментален анализ, но има и  други, които се възползват от преимуществата и на двата вида, преди да вземат решение за търговия.