Икономистите обичат да измерват и да спекулират с разполагаемия доход. В икономиката, това е най-вече подкрепено от потребителските разходи, където еднократния разполагаем доход често е разликата между икономическото здраве и провала. Правителството се надява, че хората имат достатъчно доходи, с които да разполагат. Ако наистина е така, тогава всяка стотинка, която харчите за разни неща се налива в икономиката. Супер! Ако не разполагате с достатъчно пари, икономиката страда.

 

Но като човек, който се опитва внимателно да управлява парите си, мислейки, за която и да е част от доходите ми като за "разполагаем доход", ме кара да настръхвам. Интелигентното управление на парите подсказва, че знаете къде отиват всичките ви пари. Произволното харчене просто разбива плановете и подкопава финансовата ви стабилност, превейки ви да изглеждате преди заплата безрасъдни и не особено отговорни. Своеволното пръскане на пари никога не е добра идея. Това не означава, че не трябва да се забавлявате с парите си. След като сте се погрижили за основните си потребности и бъдещето ви, трябва да се забавлявате по всякакъв начин. В противен случай животът ще бъде еднообразен пред екрана на съмнителна телевизия и ще приключва вечер с хъркане на дивана. Но дори и парите за забавление не са, в истинския смисъл на думата, разполагаем доход за еднократна употреба.

 

По-добрия начин да гледате на парите си е чрез обектива на бюджетните категории. Всеки лев, който изкарвате ви води към конкретна цел. Вие определяте паричните категории като наем, комунални услуги, дрехи, храни, плащанията по дълга, спестявания / инвестиции и медицински грижи. След като сте се погрижили на вашите нужди, какво остава? Икономистите обичат да го наричат разполагаем доход. Ако такъв ми остава, аз предпочитам да създавам повече бюджетни категории. Имам категории за пътувания, разходи за хобита, книги, музика, благотворителна дейност, заведения, неща за дома, и други неща, които искам да направя или да купя, които не са от строго необходимост. Вместо да гледам на всичките ми пари като част от разполагаемите пари, които не е нужно да следя, аз виждам всеки лев, като имащ своя мисия. Дори ако тази мисия е забавна и лекомислена, тя си остава мисия.

 

Погледа върху парите по този начин ми гарантира, че никога не "разполагам" с твърде много пари. Аз не обикалям моловете и заведенията харчейки и мислейки си: "Ами съм платил всички сметки, така че каквото остане е за каквото ми хареса в е-е-ей този магазин." Знам, че, например, ако аз съм в книжарницата, имам двадесет лева разход за книги този месец. Следя разходите си и знам, когато съм достигнал лимита си. Не трябва да мисля и да правя сметки колко мога да изхарча, без да излагам на риск други неща. Аз вече знам отговора, преди да вляза в магазина. В резултат на това не трябва да се обвинявам по-късно през месеца, когато наистина искам да изляза на по бира с приятели, но откривам, че нямам пари за това, защото съм ги похарчил за други неща. Също така не мразя себе си след месеци, когато искам да отида на почивка със семейството си, но не мога, защото съм "изхвърлил" разполагаемите ми пари в мола.

 

Когато всеки лев има зададена цел, за която е предназначен, не сте в преразход, не пренебрегвате важните цели, тогава не се чудите къде са всичките ви пари. Знаете точно къде са отишли и са похарчени по предназначение. Не са били просто изхвърлени без мисъл като вчерашния боклук. Това разбира се е при идеални обстоятелства, защото когато нещо извънредно се случи или пък се разболее член на семейството ви, тогава всички планове се провалят и е трудно човек да си навакса (особено ако дължи много пари). Въпроса е, че трябва да се научите да мислите за парите си правилно, да ги харчите с цел и разумно, да ги поставите в стриктен бюджетен план. Ако си мислите за парите, като за еднократна употреба, това прави парите ви да изчезват като в магически трик, който никога няма да разберете, докато не промените подхода си. Мисленето за парите ви с цел ги прави по-лесни за постигане на желаните резултати.