В тази бележка, от гледна точка на Световната банка, банковия дълг в края на 2010 г. е около девет пъти БВП на Кипър. Както размерът на банковия сектор, така и на икономиката, а растежа е с главата надолу, аналогично на ситуациите в Исландия и Ирландия. (В Люксембург, размера на банковия сектор е около 20 пъти размера БВП, но той почти напълно се състои от чуждестранни банки. В Кипър, институциите с местна собственост представляват две трети от всички банкови активи). Освен това, дори когато финансовите институции са изключени, Кипър е на второ място по най-висок дълг на частния сектор към БВП в еврозоната.

 

Когато банковия сектор е толкова голям, правителството очевидно не може да стои зад него и да го покрие. Исландия се нуждаеше от заем от МВФ, Ирландия се обърна към ЕС. Като част от този процес, част от дълговете ще трябва да бъдат отписани. Но това е малко сложно. Кой ще плаща? Ако отпишете дълга на местните банки, тогава ще се наложи да спасявате самите банки. Ако отпишете незастрахованите депозити, след това ще се получи заразен ефект, неосигурените вложители в други страни ще се уплашат. И ако отпишете дълга на официалните кредитори, те ще поискат в цената да има условията на строги икономии, тази цена ще доведе до краткосрочни щети за икономиката и ще има недоволство сред избирателите.

 

Проблемът също е свързан с въпроса за моралния риск. Това се отнася както за кредиторите, така и за длъжниците; първите трябва да бъдат наказани за безразсъдното кредитиране, а последните за живота извън техните способности. Колапса на Lehman Brothers се разглежда като пример за неправилна логика отвъд моралния риск; за оставянето на банка да фалира, както и допускането на кризата се разпространи в цялата финансовата система. Но спасяването на всеки кредитор (или намесата за спасяване на пазарите всеки път, когато се провалят) е причината, ние да сме в тази каша.

 

Най-добрата възможност за властите да прилагат моралните уроци е, когато икономиката върви добре. Но в този момент, финансовите институции ще бъдат разбити. В ретроспекция, беше пропусната възможността, когато Long-Term Capital Management се разпадна през 1998 г., но по това време, всеки бе притеснен за азиатската криза.

 

Тъй като Кипър е малка страна, добавянето на дълга му към този на по-силните страни от ЕС няма да направи голяма разлика. Но като цяло, еврозоната не расте изобщо; консенсусната прогноза е за спад на БВП от 0,2% тази година. Ако се върнем назад към нечестивата троица от възможности, пред които са изправени задлъжнелите нации (инфлация, стагнация, фалит) то изглежда така, сякаш на ЕС, както и Япония, са се запътили към втората.