В края на краищата, гръцките банки бяха принудени пуснат хора на правителството на кръглите си маси, но съпротивата им (въпреки че разчитат на гръцката централна банка за ликвидност и еврозоната за рекапитализация) казва доста.

 

Във всеки случай, данните сега започват да се появяват, което хвърля малко повече светлина по въпроса, но също така предоставя много въпроси (данните за Гърция са няколко месеца назад спрямо други места, така че последните налични данни са за януари 2013 г.).

 

Взимането на средства на гръцките банки от ЕЦБ и гръцката централна банка (чрез Emergency Liquidity Assistance - ELA) е намаляло значително от старта на обратното изкупуване на облигации в началото на декември (надолу е с 21.3 млрд. евро от ноември 2012 г.).

 

 

Обикновенно един рязък спад във взимането на заеми от  ЕЦБ и ELA ще бъде нещо положително, тъй като то предполага намаляване на зависимостта от официалните източници на финансиране. Въпреки това, в този случай, ние подозираме, че вместо да подобряват своите позиции, банките всъщност се борят да намерят достатъчно активи, които да предложат като обезпечение на Bank of Greece, за да получат ликвидност.

 

Други фактори не подкрепят този аргумент. Годишните счетоводни отчети на Bank of Greece показват, че общите гаранции за ликвидност при централната банка са паднали с 11.7 млрд. евро в резултат на обратно изкупуване на облигации, а заемането на средства от централните банки е намаляло с 7,5 млрд. евро (данните за януари все още не са оповестени). Освен това, общата сума на активите, заложени за обезпечение, все още е в размер на 217.1млрд. евро или 50% от всички банкови активи в Гърция, така че е лесно да си представим, че банковият сектор работи при значителни ограничения в обезпеченията.

 

 

Е, първото ще бъде, че банките погасяват своите заеми от дългосрочните операции по рефинансиране на ЕЦБ (LTRO) през януари. Това изглежда малко вероятно. LTRO-тата съвпадат с периода на екстремни сътресения в гръцкия банков сектор, поради преструктурирането на гръцкия дълг, период, в който гръцките банки не могат да имат достъп до ЕЦБ. Поради това е малко вероятно, гръцките банки да са заели много, ако не и нищо от LTRO. Освен това, ако са го направили, изглежда странно, че са върнали основен източник на дългосрочно финансиране доста по-рано.

 

Второто обяснение би могло да бъде просто, че доверието се е върнало до известна степен. Има известни доказателства в подкрепа на това, не на последно място се вижда завръщането на местните депозити, които са се увеличили с 12.1млрд. евро от ноември 2012. Въпреки това, все още има спад в заемането на централната банка от 10 млрд. евро, което не изглежда да е запълнено от други източници на ликвидност.

 

Накрая, рекапитализацията на банките влезе в сила, което може да намали исканията на гръцките банки за ликвидност, въпреки че не се очаква те да бъдат завършени до края на април и би изглеждало странно, ако въздействието им се покаже на този ранен етап.

 

В крайна сметка, изглежда има някои силни доказателства, че обратното изкупуване на гръцки облигации удря достъпа до ликвидността на гръцките банки, макар и не по катастрофален начин. По-важното е че това се случва в момент, когато кредите предоставени на реалната икономика продължават да се свиват и икономическия растеж остава мираж.